Китарата
Проплаква тихо нежната китара,
уморена от безкрайна тишина.
Полита песента зелено-стара
Земята как се люби със Луна.
Настъпва утро и роса се спуска.
По дългите ти мигли - капки влага.
Следи безсънна нощ ще триеш с устни
и няма да го пускаш да избяга.
Сега свири! До болка в палците свири!
Разказва седемструнната китара
как Скитник пред Икона се смирил
и е красив в небето звездопада...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Поздрави 