Проплаква тихо нежната китара,
уморена от безкрайна тишина.
Полита песента зелено-стара
Земята как се люби със Луна.
Настъпва утро и роса се спуска.
По дългите ти мигли - капки влага.
Следи безсънна нощ ще триеш с устни
и няма да го пускаш да избяга.
Сега свири! До болка в палците свири!
Разказва седемструнната китара
как Скитник пред Икона се смирил
и е красив в небето звездопада...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Поздрави askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
