aranhuez (Нели) aranhuez (Нели)
134
5 jul 2007, 22:31

Китарен звън

  Poesía
759 0 4
Китарен звън -
докосване от лятна нощ
на сутринта
морето
с повърхност като огледало
полет на душата ми
във теб и твоята
потъна жадно
във съня ми
в тъмния хлад
на стаята

И не говориш
намръщен
раздразнен
на другия ден -
заминавам
говоря, прекалено
дори
ти мълчиш -
сякаш
нищо не знаеш
не помниш,
нали?

Китарен звън - още помня
гласа ти, очите
докосваща тиха и нежна
бе лятната нощ...
и морето -
бе гладко като - казах
огледало - каза и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0