aranhuez (Нели) aranhuez (Нели)
134
5.07.2007 г., 22:31

Китарен звън

758 0 4
Китарен звън -
докосване от лятна нощ
на сутринта
морето
с повърхност като огледало
полет на душата ми
във теб и твоята
потъна жадно
във съня ми
в тъмния хлад
на стаята

И не говориш
намръщен
раздразнен
на другия ден -
заминавам
говоря, прекалено
дори
ти мълчиш -
сякаш
нищо не знаеш
не помниш,
нали?

Китарен звън - още помня
гласа ти, очите
докосваща тиха и нежна
бе лятната нощ...
и морето -
бе гладко като - казах
огледало - каза и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0