5 июл. 2007 г., 22:31

Китарен звън

760 0 4
Китарен звън -
докосване от лятна нощ
на сутринта
морето
с повърхност като огледало
полет на душата ми
във теб и твоята
потъна жадно
във съня ми
в тъмния хлад
на стаята

И не говориш
намръщен
раздразнен
на другия ден -
заминавам
говоря, прекалено
дори
ти мълчиш -
сякаш
нищо не знаеш
не помниш,
нали?

Китарен звън - още помня
гласа ти, очите
докосваща тиха и нежна
бе лятната нощ...
и морето -
бе гладко като - казах
огледало - каза и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...