Китарен звън
докосване от лятна нощ
на сутринта
морето
с повърхност като огледало
полет на душата ми
във теб и твоята
потъна жадно
във съня ми
в тъмния хлад
на стаята
И не говориш
намръщен
раздразнен
на другия ден -
заминавам
говоря, прекалено
дори
ти мълчиш -
сякаш
нищо не знаеш
не помниш,
нали?
Китарен звън - още помня
гласа ти, очите
докосваща тиха и нежна
бе лятната нощ...
и морето -
бе гладко като - казах
огледало - каза и ти.
© Нели All rights reserved.