19 ago 2015, 11:18

Китарена

  Poesía » Otra
573 0 7

Китарена

Утре пак съм жива и вятърна
с целувка от време по устните,
забравила стъпките ритмени
със смях разцъфнал в очите.

Утре се скитам безгрижна и песенна
с милувка по струнните улици,
прокарала пръсти през нотите
в размитите листи на дните.

Утре го има, на лист разстояние,
какво пък, изсвирих го днес.
У мене е книжката, а и подозирам че
помага ми вятърът с песните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кой ми помага?? Аз самичка си свиря Но ти благодаря за усмивките, Ласка
  • Ясно е, че той ти помага.
    Но ти продължавай да свириш.
  • Благодаря ви! Трогвате ме
  • Прекрасен стих! С много настроение и музика в него! Е и чувства, разбира се. Много свобода и ритъм има в този стих Йоана. Поздрави!
  • Харесах, Йоана! Много китарена е героинята!
    Поздрави от мен и хубав ден!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....