Китарена
Утре пак съм жива и вятърна
с целувка от време по устните,
забравила стъпките ритмени
със смях разцъфнал в очите.
Утре се скитам безгрижна и песенна
с милувка по струнните улици,
прокарала пръсти през нотите
в размитите листи на дните.
Утре го има, на лист разстояние,
какво пък, изсвирих го днес.
У мене е книжката, а и подозирам че
помага ми вятърът с песните.
© Йоана All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Но ти благодаря за усмивките, Ласка 