Клада

Poesía » De amor

595 0 3

Какво от това, че ще страдам,

какво от това, че боли -

аз искам в пропаст дълбока да падам

и да ми струва душата черна дори!

Готова съм - кладата нека да палят,

готова съм - нека боли.

Щом твоите устни мойте не жалят,

не се страхувам от нищо (почти).

Единствено хлад, безразличие

ме хвърлят във ужас и страх.

Мрази ме, терзай ме, обичай ме,

пък нека изтлея във прах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rumqna (Румяна Михалева)

Мила Лена,в любовта е така понякога страдаш,защото може би си неразбрана,но тогава тази любов не е тоята, а нечия друга.Пожелавам ти да откриеш твоята любов и да бъдеш щастлива.Стиха е чудесен,поздрави от мен за това

2009-08-31T09:00:50+03:00
sorris0 (Сюзън Смърт)

много ми харесва, ще ти дам шестица..

2009-08-28T15:10:37+03:00
5907077 (Валентина Харизанова)

Мила Лена,пожелавам ти не страдания,а най-нежната и искренна любов!!!Нека тя ти носи покой и много щастие!!!Това е истинско и аз ти го желая от сърце!!!Поздрави!!!

2009-08-28T14:06:27+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0