28 авг. 2009 г., 12:06

Клада

594 0 3

Какво от това, че ще страдам,

какво от това, че боли -

аз искам в пропаст дълбока да падам

и да ми струва душата черна дори!

Готова съм - кладата нека да палят,

готова съм - нека боли.

Щом твоите устни мойте не жалят,

не се страхувам от нищо (почти).

Единствено хлад, безразличие

ме хвърлят във ужас и страх.

Мрази ме, терзай ме, обичай ме,

пък нека изтлея във прах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лена Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мила Лена,в любовта е така понякога страдаш,защото може би си неразбрана,но тогава тази любов не е тоята, а нечия друга.Пожелавам ти да откриеш твоята любов и да бъдеш щастлива.Стиха е чудесен,поздрави от мен за това
  • много ми харесва, ще ти дам шестица..
  • Мила Лена,пожелавам ти не страдания,а най-нежната и искренна любов!!!Нека тя ти носи покой и много щастие!!!Това е истинско и аз ти го желая от сърце!!!Поздрави!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...