Клада

Poetry » Love

592 0 3

Какво от това, че ще страдам,

какво от това, че боли -

аз искам в пропаст дълбока да падам

и да ми струва душата черна дори!

Готова съм - кладата нека да палят,

готова съм - нека боли.

Щом твоите устни мойте не жалят,

не се страхувам от нищо (почти).

Единствено хлад, безразличие

ме хвърлят във ужас и страх.

Мрази ме, терзай ме, обичай ме,

пък нека изтлея във прах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rumqna (Румяна Михалева)

Мила Лена,в любовта е така понякога страдаш,защото може би си неразбрана,но тогава тази любов не е тоята, а нечия друга.Пожелавам ти да откриеш твоята любов и да бъдеш щастлива.Стиха е чудесен,поздрави от мен за това

2009-08-31T09:00:50+03:00
sorris0 (Сюзън Смърт)

много ми харесва, ще ти дам шестица..

2009-08-28T15:10:37+03:00
5907077 (Валентина Харизанова)

Мила Лена,пожелавам ти не страдания,а най-нежната и искренна любов!!!Нека тя ти носи покой и много щастие!!!Това е истинско и аз ти го желая от сърце!!!Поздрави!!!

2009-08-28T14:06:27+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0