Aug 28, 2009, 12:06 PM

Клада 

  Poetry » Love
481 0 3

Какво от това, че ще страдам,

какво от това, че боли -

аз искам в пропаст дълбока да падам

и да ми струва душата черна дори!

Готова съм - кладата нека да палят,

готова съм - нека боли.

Щом твоите устни мойте не жалят,

не се страхувам от нищо (почти).

Единствено хлад, безразличие

ме хвърлят във ужас и страх.

Мрази ме, терзай ме, обичай ме,

пък нека изтлея във прах!

© Лена Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мила Лена,в любовта е така понякога страдаш,защото може би си неразбрана,но тогава тази любов не е тоята, а нечия друга.Пожелавам ти да откриеш твоята любов и да бъдеш щастлива.Стиха е чудесен,поздрави от мен за това
  • много ми харесва, ще ти дам шестица..
  • Мила Лена,пожелавам ти не страдания,а най-нежната и искренна любов!!!Нека тя ти носи покой и много щастие!!!Това е истинско и аз ти го желая от сърце!!!Поздрави!!!
Random works
: ??:??