Клада
Какво от това, че ще страдам,
какво от това, че боли -
аз искам в пропаст дълбока да падам
и да ми струва душата черна дори!
Готова съм - кладата нека да палят,
готова съм - нека боли.
Щом твоите устни мойте не жалят,
не се страхувам от нищо (почти).
Единствено хлад, безразличие
ме хвърлят във ужас и страх.
Мрази ме, терзай ме, обичай ме,
пък нека изтлея във прах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лена Митева Всички права запазени
