rudin (Иван Христов)
865 1445
15 oct 2010, 8:08

Клада 

  Poesía » Filosófica
414 0 6

Всяко утро аз се раждам,

вечер всеки път умирам.

Кули бутам и изграждам,

само в сън покой намирам. 

 

 

Вкъщи връщам се печален,

самотата ме занича.

Нещо някъде забравил,

някой някога обичал.

 

 

И така е, до когато,

любовта не се отприщи.

Ден и нощ, и зима с лято

сливат се в едно огнище.

 

 

То е бавната ни клада,

тя е дяволски красива!

А пък Господ, за награда,

ангелски криле пришива.

 

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??