rudin (Иван Христов)
858 1444
15.10.2010 г., 8:08 ч.

Клада 

  Поезия » Философска
463 0 6

Всяко утро аз се раждам,

вечер всеки път умирам.

Кули бутам и изграждам,

само в сън покой намирам. 

 

 

Вкъщи връщам се печален,

самотата ме занича.

Нещо някъде забравил,

някой някога обичал.

 

 

И така е, до когато,

любовта не се отприщи.

Ден и нощ, и зима с лято

сливат се в едно огнище.

 

 

То е бавната ни клада,

тя е дяволски красива!

А пък Господ, за награда,

ангелски криле пришива.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??