Oct 15, 2010, 8:08 AM

Клада 

  Poetry » Phylosophy
502 0 6
Всяко утро аз се раждам,
вечер всеки път умирам.
Кули бутам и изграждам,
само в сън покой намирам.
Вкъщи връщам се печален,
самотата ме занича.
Нещо някъде забравил,
някой някога обичал.
И така е, до когато,
любовта не се отприщи.
Ден и нощ, и зима с лято
сливат се в едно огнище. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??