rudin (Иван Христов)
858 1444
15 окт. 2010 г., 08:08

Клада 

  Поэзия » Философская
462 0 6

Всяко утро аз се раждам,

вечер всеки път умирам.

Кули бутам и изграждам,

само в сън покой намирам. 

 

 

Вкъщи връщам се печален,

самотата ме занича.

Нещо някъде забравил,

някой някога обичал.

 

 

И така е, до когато,

любовта не се отприщи.

Ден и нощ, и зима с лято

сливат се в едно огнище.

 

 

То е бавната ни клада,

тя е дяволски красива!

А пък Господ, за награда,

ангелски криле пришива.

 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??