Клада
Всяко утро аз се раждам,
вечер всеки път умирам.
Кули бутам и изграждам,
само в сън покой намирам.
Вкъщи връщам се печален,
самотата ме занича.
Нещо някъде забравил,
някой някога обичал.
И така е, до когато,
любовта не се отприщи.
Ден и нощ, и зима с лято
сливат се в едно огнище.
То е бавната ни клада,
тя е дяволски красива!
А пък Господ, за награда,
ангелски криле пришива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
