Mimoza20 (Мария Николова)
120 778
14 jul 2022, 16:54  

Клада 

  Poesía » Filosófica
422 2 3

Полудял е капчукът следобед

И ръми и вали тъй набожно

Нали аз вече немога да плача

Облак прикрива луната тревожно. 

 

Залез притихнал отново на запад

Птици замръкват нейде в степта

Няма те! И разкъсана облачност

Ще спусне тъмната нощ самота.

 

Очи ще притварям с утеха

Ще те търся! В слепота ще се лутам

Ще се скрие моята душа

Винаги с тебе свършва съня!

 

Пробудена ръцете ти допирам

В кладата на самотата се простирам

Мечтите пия наведнъж

Очаквайки да няма вече дъжд. 

 

Обичам само този мъж!

 

Нали съм, аз,  скитница, луда

Моля се нощем на Бога и Буда

Аз грешница, която тъй обича

Поверието да ме нарича Мъченица! 

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??