Клада

14 июл. 2022 г., 16:54 2022-07-15T18:31:17+03:00

Поэзия » Философская

573 2 3

Полудял е капчукът следобед

И ръми и вали тъй набожно

Нали аз вече немога да плача

Облак прикрива луната тревожно.

Залез притихнал отново на запад

Птици замръкват нейде в степта

Няма те! И разкъсана облачност

Ще спусне тъмната нощ самота.

Очи ще притварям с утеха

Ще те търся! В слепота ще се лутам

Ще се скрие моята душа

Винаги с тебе свършва съня!

Пробудена ръцете ти допирам

В кладата на самотата се простирам

Мечтите пия наведнъж

Очаквайки да няма вече дъжд.

Обичам само този мъж!

Нали съм, аз, скитница, луда

Моля се нощем на Бога и Буда

Аз грешница, която тъй обича

Поверието да ме нарича Мъченица!

di_t (T.Т.)

2022-08-27T15:23:51+03:00

Хубав стих!
Браво!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2022-07-16T10:36:52+03:00

Съкровена изповед! Поздравления, Мария!
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-07-15T08:05:50+03:00

Много затрогващ стих, Мария, докосва тази сърдечна откровеност! Поздравявам те!