От болката в душата ражда се живот.
От черното крила на птица бяла.
Попитайте ме, как се минава през любов,
която в тръните от мъката бе нацъфтяла.
За болката си зная аз сама...
тя с думи и със четки по платно не се рисува.
Преглъща се с ракия в чашка или със сълза,
удавена в копнеж по ланшна пролет най красива.
А черното премива се във ласката на пролетта,
която със дъха на бялото кокиче
измива сълзите и диша любовта,
но в дъждовете не се влюбва онова момиче. ...