17 feb 2021, 16:14

Клетка

582 0 4

Моето пространство е изолирано...

Стопанка на сърцето си съм

и паля клечка след клечка от своите спомени...

Но когато студенината идва отвътре,

с нищо не мога да се стопля...

А мечтите ми са скупчени в клетката,

за да се запазят от виелиците...

и безразличието...

 

                            © Павлина Христова Петрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поредно състояние... Но...
    Късче вятър опитвам да задържа.
    То ми носи мъдрост, чакани вопли,
    чувство искано, но и малко тъга…
    Скътвам си крайче немирно… да топли…

    ...
    Благодаря, че спряхте за малко тук.
  • Докато има топлина - има и надежда! 🙂
  • "Но когато студенината идва отвътре,

    с нищо не мога да се стопля..."

    Дано да е сезон. И да отмине.
    Нали напира пролетта след зимата.
    Ще има птици, слънчице , треви -
    комфорт за оцелелите мечти.
  • Щом имаш мечти и спомени, значи си богата А топлинката идва от любовта към Бога, себе си и ближния.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...