17 feb 2021, 16:14

Клетка 

  Poesía » Filosófica, Verso libre, Otra
319 0 4

Моето пространство е изолирано...

Стопанка на сърцето си съм

и паля клечка след клечка от своите спомени...

Но когато студенината идва отвътре,

с нищо не мога да се стопля...

А мечтите ми са скупчени в клетката,

за да се запазят от виелиците...

и безразличието...

 

                            © Павлина Христова Петрова

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поредно състояние... Но...
    Късче вятър опитвам да задържа.
    То ми носи мъдрост, чакани вопли,
    чувство искано, но и малко тъга…
    Скътвам си крайче немирно… да топли…

    ...
    Благодаря, че спряхте за малко тук.
  • Докато има топлина - има и надежда! 🙂
  • "Но когато студенината идва отвътре,

    с нищо не мога да се стопля..."

    Дано да е сезон. И да отмине.
    Нали напира пролетта след зимата.
    Ще има птици, слънчице , треви -
    комфорт за оцелелите мечти.
  • Щом имаш мечти и спомени, значи си богата А топлинката идва от любовта към Бога, себе си и ближния.
Propuestas
: ??:??