17 feb 2021, 16:14

Клетка

583 0 4

Моето пространство е изолирано...

Стопанка на сърцето си съм

и паля клечка след клечка от своите спомени...

Но когато студенината идва отвътре,

с нищо не мога да се стопля...

А мечтите ми са скупчени в клетката,

за да се запазят от виелиците...

и безразличието...

 

                            © Павлина Христова Петрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поредно състояние... Но...
    Късче вятър опитвам да задържа.
    То ми носи мъдрост, чакани вопли,
    чувство искано, но и малко тъга…
    Скътвам си крайче немирно… да топли…

    ...
    Благодаря, че спряхте за малко тук.
  • Докато има топлина - има и надежда! 🙂
  • "Но когато студенината идва отвътре,

    с нищо не мога да се стопля..."

    Дано да е сезон. И да отмине.
    Нали напира пролетта след зимата.
    Ще има птици, слънчице , треви -
    комфорт за оцелелите мечти.
  • Щом имаш мечти и спомени, значи си богата А топлинката идва от любовта към Бога, себе си и ближния.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...