Клетка

Poetry » Philosophical, Free verse, Other

579 0 4

Моето пространство е изолирано...

Стопанка на сърцето си съм

и паля клечка след клечка от своите спомени...

Но когато студенината идва отвътре,

с нищо не мога да се стопля...

А мечтите ми са скупчени в клетката,

за да се запазят от виелиците...

и безразличието...

© Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pavli (Павлина Петрова)

Поредно състояние... Но...
Късче вятър опитвам да задържа.
То ми носи мъдрост, чакани вопли,
чувство искано, но и малко тъга…
Скътвам си крайче немирно… да топли…

...
Благодаря, че спряхте за малко тук.

2021-02-18T08:27:24+02:00
РосиДимова (Росица Димова)

Докато има топлина - има и надежда! 🙂

2021-02-18T00:33:09+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Но когато студенината идва отвътре,

с нищо не мога да се стопля..."

Дано да е сезон. И да отмине.
Нали напира пролетта след зимата.
Ще има птици, слънчице , треви -
комфорт за оцелелите мечти.

2021-02-18T00:33:01+02:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Щом имаш мечти и спомени, значи си богата А топлинката идва от любовта към Бога, себе си и ближния.

2021-02-17T21:15:13+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0