Моето пространство е изолирано...
Стопанка на сърцето си съм
и паля клечка след клечка от своите спомени...
Но когато студенината идва отвътре,
с нищо не мога да се стопля...
А мечтите ми са скупчени в клетката,
за да се запазят от виелиците...
и безразличието...
© Павлина Христова Петрова
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up