Клетка

Поезия » Философска, Свободен стих, Друга

578 0 4

Моето пространство е изолирано...

Стопанка на сърцето си съм

и паля клечка след клечка от своите спомени...

Но когато студенината идва отвътре,

с нищо не мога да се стопля...

А мечтите ми са скупчени в клетката,

за да се запазят от виелиците...

и безразличието...

© Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pavli (Павлина Петрова)

Поредно състояние... Но...
Късче вятър опитвам да задържа.
То ми носи мъдрост, чакани вопли,
чувство искано, но и малко тъга…
Скътвам си крайче немирно… да топли…

...
Благодаря, че спряхте за малко тук.

2021-02-18T08:27:24+02:00
РосиДимова (Росица Димова)

Докато има топлина - има и надежда! 🙂

2021-02-18T00:33:09+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Но когато студенината идва отвътре,

с нищо не мога да се стопля..."

Дано да е сезон. И да отмине.
Нали напира пролетта след зимата.
Ще има птици, слънчице , треви -
комфорт за оцелелите мечти.

2021-02-18T00:33:01+02:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Щом имаш мечти и спомени, значи си богата А топлинката идва от любовта към Бога, себе си и ближния.

2021-02-17T21:15:13+02:00