17.02.2021 г., 16:14 ч.
Клетка
Моето пространство е изолирано...
Стопанка на сърцето си съм
и паля клечка след клечка от своите спомени...
Но когато студенината идва отвътре,
с нищо не мога да се стопля...
А мечтите ми са скупчени в клетката,
за да се запазят от виелиците...
и безразличието...
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Докато има топлина - има и надежда! 🙂
-
"Но когато студенината идва отвътре,
с нищо не мога да се стопля..."
Дано да е сезон. И да отмине.
Нали напира пролетта след зимата.
Ще има птици, слънчице , треви -
комфорт за оцелелите мечти.
-
Щом имаш мечти и спомени, значи си богата А топлинката идва от любовта към Бога, себе си и ближния.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Късче вятър опитвам да задържа.
То ми носи мъдрост, чакани вопли,
чувство искано, но и малко тъга…
Скътвам си крайче немирно… да топли…
...
Благодаря, че спряхте за малко тук.