25 oct 2017, 9:56

Клетник

973 10 10

Клетник

 

Отричах те. Не исках да те има
на този свят, ужасно - утопичен
във който всичко хубаво умира
така докоснато от безразличие.
Но ти дойде във мен и заживя.
В кръвта ми се запали онзи огън
от който размразяват се сърца
в самотните души топят се брони.
И нямам право да те забранявам
дори да си ужасно, невъзможна
аз знам какво е да те нямам
в живот, несправедлив и сложен.
В едно досадно съществуване
без капчица любов, която топли
от блянове, в които те сънувам
със сънищата, страстно - мокри.
Докосна ме със влюбени желания
превърнах те в очакване и липса
аз искам те след мъчното страдание
най-силно клетник може да обича...

 

Danny Diester
24.10.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...