Клетник
Клетник
Отричах те. Не исках да те има
на този свят, ужасно - утопичен
във който всичко хубаво умира
така докоснато от безразличие.
Но ти дойде във мен и заживя.
В кръвта ми се запали онзи огън
от който размразяват се сърца
в самотните души топят се брони.
И нямам право да те забранявам
дори да си ужасно, невъзможна
аз знам какво е да те нямам
в живот, несправедлив и сложен.
В едно досадно съществуване
без капчица любов, която топли
от блянове, в които те сънувам
със сънищата, страстно - мокри.
Докосна ме със влюбени желания
превърнах те в очакване и липса
аз искам те след мъчното страдание
най-силно клетник може да обича...
Danny Diester
24.10.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
Благодаря все пак, Вале! 
