diesto (Данаил Антонов)
1039 617
25.10.2017 г., 9:56 ч.

Клетник 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
764 10 10

Клетник

 

Отричах те. Не исках да те има
на този свят, ужасно - утопичен
във който всичко хубаво умира
така докоснато от безразличие.
Но ти дойде във мен и заживя.
В кръвта ми се запали онзи огън
от който размразяват се сърца
в самотните души топят се брони.
И нямам право да те забранявам
дори да си ужасно, невъзможна
аз знам какво е да те нямам
в живот, несправедлив и сложен.
В едно досадно съществуване
без капчица любов, която топли
от блянове, в които те сънувам
със сънищата, страстно - мокри.
Докосна ме със влюбени желания
превърнах те в очакване и липса
аз искам те след мъчното страдание
най-силно клетник може да обича...

 

Danny Diester
24.10.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Силве!
  • Силно пишеш, Дани!
  • Да, Мариана! В това ми е силата
  • Ееее не! Нищо великанско няма в мен! И Дама не се кланя! Благодаря все пак, Вале!
  • Всички сме влюбени заедно с теб! Велик си в любовната лирика! Поклон!
  • Това е въображаемата ми любов, Валя! Благодаря ви за топлите думи!
  • Толкоз много серенади на тази любов си изпял, че започвам да се съмнявам дали не е глуха и сляпа. Крайно време е да те направи щастлив, мой многострадален приятелю! Великолепно както винаги.
  • Разтърсваща изповед! Страхотно е, Дани!
  • Какво излияние само на мъжката душа! Страхотно!
  • Според мен клетника е намерил това,което търси..пожелавам му по-скоро да си го "върне"
    Прекрасно стихотворение!!
Предложения
: ??:??