5 sept 2008, 12:17

Клише 

  Poesía
1713 0 17

Целувах ръката,
която подписва присъди.
Вярвах в илюзии.
Сам ги създавах от нищото.
Презирах тъмата,
която животът преглъщаше,
изчезваха силите -
с клечка горяща в огнището.
Уморих се от
истини, болки, разбити сърца.
От изгреви, залези,
разхвърляни слепи конкретия.
От съшити души,
непрогледнали в своята сляпост...

Уморих се от
вечни, без цел... междуметия.

 

 

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??