Клише
Целувах ръката,
която подписва присъди.
Вярвах в илюзии.
Сам ги създавах от нищото.
Презирах тъмата,
която животът преглъщаше,
изчезваха силите -
с клечка горяща в огнището.
Уморих се от
истини, болки, разбити сърца.
От изгреви, залези,
разхвърляни слепи конкретия.
От съшити души,
непрогледнали в своята сляпост...
Уморих се от
вечни, без цел... междуметия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
