Sep 5, 2008, 12:17 PM

Клише

Poetry

2.1K 0 17

Целувах ръката,
която подписва присъди.
Вярвах в илюзии.
Сам ги създавах от нищото.
Презирах тъмата,
която животът преглъщаше,
изчезваха силите -
с клечка горяща в огнището.
Уморих се от
истини, болки, разбити сърца.
От изгреви, залези,
разхвърляни слепи конкретия.
От съшити души,
непрогледнали в своята сляпост...

Уморих се от
вечни, без цел... междуметия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Вирго99 (Ася Толедо)

Страхотен стих!Поздравления!

2008-09-11T15:52:11+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

няма умора при теб...поезия си...

2008-09-08T10:58:22+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Поздравления!

2008-09-06T09:00:10+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Абсолютно... Клише!

Страшен си, Хипо!

2008-09-06T00:34:11+03:00
Човек (Анна Станоева)

И клише не е лесно да се напише. А тия междуметия като ги видя и..., абе лошо ми става. Не ми харесва този ти стих. Незнам..., разбирам защо си го направил, ама след всичко друго, което си написал... Поздрав, Хипо.

2008-09-05T23:42:51+03:00