5.09.2008 г., 12:17 ч.

Клише 

  Поезия
1739 0 17

Целувах ръката,
която подписва присъди.
Вярвах в илюзии.
Сам ги създавах от нищото.
Презирах тъмата,
която животът преглъщаше,
изчезваха силите -
с клечка горяща в огнището.
Уморих се от
истини, болки, разбити сърца.
От изгреви, залези,
разхвърляни слепи конкретия.
От съшити души,
непрогледнали в своята сляпост...

Уморих се от
вечни, без цел... междуметия.

 

 

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??