20 ene 2024, 3:27

Клишета

  Poesía
580 0 0

Идвам днес да разбия клишетата

или не - за да ги потвърдя.

Нося ги като стари шишета

на изкупвателен пункт за шега.

 

Аз ги нося като някакво просяче

за стотинка с ези и тура,

а животът сменил е въпросите

след моя отговор. Просто...Ура!

 

Хайде, да не задълбаваме

в екзистеции, в сложен въпрос -

живи будим се, някак си шаваме

благодарни на този Живот, 

 

който в нас с шепа захвърлил е семето 

( при какви атмосфери кълни?).

Ако искаш да поговорим за времето,

как лекува всички беди.

 

Как ще мине - как аз ще ти мина.

След още малко ще ми минеш и ти.

Ще дойде следваща Нова година

и няма нищо повече да ни боли.

 

Ще сме жестоки към себе си, както 

може да бъде единствен човекът.

Ще се излекуваме от радост и щастие.

Да живеят, да живеят клишетата!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...