Jan 20, 2024, 3:27 AM

Клишета

  Poetry
577 0 0

Идвам днес да разбия клишетата

или не - за да ги потвърдя.

Нося ги като стари шишета

на изкупвателен пункт за шега.

 

Аз ги нося като някакво просяче

за стотинка с ези и тура,

а животът сменил е въпросите

след моя отговор. Просто...Ура!

 

Хайде, да не задълбаваме

в екзистеции, в сложен въпрос -

живи будим се, някак си шаваме

благодарни на този Живот, 

 

който в нас с шепа захвърлил е семето 

( при какви атмосфери кълни?).

Ако искаш да поговорим за времето,

как лекува всички беди.

 

Как ще мине - как аз ще ти мина.

След още малко ще ми минеш и ти.

Ще дойде следваща Нова година

и няма нищо повече да ни боли.

 

Ще сме жестоки към себе си, както 

може да бъде единствен човекът.

Ще се излекуваме от радост и щастие.

Да живеят, да живеят клишетата!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...