Jan 20, 2024, 3:27 AM

Клишета

  Poetry
570 0 0

Идвам днес да разбия клишетата

или не - за да ги потвърдя.

Нося ги като стари шишета

на изкупвателен пункт за шега.

 

Аз ги нося като някакво просяче

за стотинка с ези и тура,

а животът сменил е въпросите

след моя отговор. Просто...Ура!

 

Хайде, да не задълбаваме

в екзистеции, в сложен въпрос -

живи будим се, някак си шаваме

благодарни на този Живот, 

 

който в нас с шепа захвърлил е семето 

( при какви атмосфери кълни?).

Ако искаш да поговорим за времето,

как лекува всички беди.

 

Как ще мине - как аз ще ти мина.

След още малко ще ми минеш и ти.

Ще дойде следваща Нова година

и няма нищо повече да ни боли.

 

Ще сме жестоки към себе си, както 

може да бъде единствен човекът.

Ще се излекуваме от радост и щастие.

Да живеят, да живеят клишетата!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...