Lebovski (Лебовски)
186 376
18 abr 2012, 14:22

Клошар 

  Poesía » Otra
595 0 6

И чашите изпихме чак до дъното,

и без наздравица ги пихме,

и двамата седяхме тихо в тъмното,

със шапки и с одеяла увити.

И вятърът свистеше през пролуките,

във шахтата където бяхме,

и скърцаха въжетата и куките,

на моста на надеждата под който спяхме.

И животът нямаше отдавна смисъл,

и мязаше във моите представи

на дядо, който се улисал

ченетата да си постави.

И тъй  и не успя да спомни

къде ги точно бе оставил

и въпреки усилията си мисловни,

накрая си призна, че е забравил.

И тъй я караше, без зъби,

на кашички и на пюрета,

варени зеленчуци, гъби,

не вкусваше ни ядки, ни мезета.

Беззъбият живот е това,

тъжен, мрачен и безвкусен,

и също като болнична чорба

безсолен и на вкус ужасно гнусен.

Увих се в старото одеяло,

с надежда утре кой съм да забравя,

не съм се виждал от година в огледало,

отказал съм се вече да го правя.

Навярно съм брадясал доста,

щом мустаците ми в чашите нахлуват,

но тука, в шахтата под моста,

суетите нищичко не струват.

И кой седи до мен във тъмнината,

отдавна вече не ме бърка,

надявам се да е наред с главата

и посред нощите да не хърка.

© Лебовски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??