И чашите изпихме чак до дъното,
и без наздравица ги пихме,
и двамата седяхме тихо в тъмното,
със шапки и с одеяла увити.
И вятърът свистеше през пролуките,
във шахтата където бяхме,
и скърцаха въжетата и куките,
на моста на надеждата под който спяхме.
И животът нямаше отдавна смисъл,
и мязаше във моите представи
на дядо, който се улисал
ченетата да си постави. ...