18 jul 2005, 7:58

Kлюч към сърцето

  Poesía
1.4K 0 7
Вървях сама аз във нощта,
бленувах нечии очи...
Търсех към сърцето си ключа
и човека,който го държи...
Вървях сама аз във нощта
и виждах нечии черти...
Търсех към сърцето си ключа
и човека,който го държи...
Вървях сама аз във нощта,
преследвах нечии следи...
Търсех към сърцето си ключа
и човека,който го държи...
Сега не съм сама в нощта,
аз зная,че до мен си ти...
Намерих към сърцето си ключа
и човека,който го държи!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малка Тайна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Маре, къде видя "нощтни" ? Че аз никъде не видях?
  • Стихчето ми хареса повече отколкото баладата. Дали защото не мога да чуя музиката на баладата. С една дума хареса ми! Едно закъсняло браво от мен!
  • Браво Яна От твойта братовчедка
  • "Нощни" се пише, не "нощтни"!Интересно, как само една сбъркана думичка може да развали цялостното впечатление!
  • И с припева е магическо

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...