Jul 18, 2005, 7:58 AM

Kлюч към сърцето

  Poetry
1.4K 0 7
Вървях сама аз във нощта,
бленувах нечии очи...
Търсех към сърцето си ключа
и човека,който го държи...
Вървях сама аз във нощта
и виждах нечии черти...
Търсех към сърцето си ключа
и човека,който го държи...
Вървях сама аз във нощта,
преследвах нечии следи...
Търсех към сърцето си ключа
и човека,който го държи...
Сега не съм сама в нощта,
аз зная,че до мен си ти...
Намерих към сърцето си ключа
и човека,който го държи!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малка Тайна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Маре, къде видя "нощтни" ? Че аз никъде не видях?
  • Стихчето ми хареса повече отколкото баладата. Дали защото не мога да чуя музиката на баладата. С една дума хареса ми! Едно закъсняло браво от мен!
  • Браво Яна От твойта братовчедка
  • "Нощни" се пише, не "нощтни"!Интересно, как само една сбъркана думичка може да развали цялостното впечатление!
  • И с припева е магическо

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...