yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
12 abr 2010, 15:42

Ключът е отвътре 

  Poesía » Otra
954 0 27

Пак стоиш срещу мен на вратата,

и предъвкваш измислици стари,

а таванът все по-ниско отгоре ти пада,

отмалял да подпира протрити лъжи.

 

Но... побързай – ключът е отвътре

и ще щракне всеки момент.

Вътре - лека тъга ще остави,

но отвън, ще си спомен студен.

 

Кой ти каза, че съм беззащитна –

козя стъпка ми крие следите.

В този дом съм замлъкнала птица,

но понякога силно удрям с криле по кафеза.

 

Ако днес си решил да се върнеш

при огледалото на мечтите...

                   ... Закъснял си.

Тръгни си...

Ослепях от фалшивия блясък,

който някога не видях

във очите ти.

 

1988 г., Бургас

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докато ключа е отвътре... не могат да те заключат отвън!
  • От мен едно огромно браво!Толкова жив стих,че докато го четох,замалко сякаш го почувствах,станах част от случващото се.Пожелавам ви бъдещи успехи и много вдъхновение,което да ви води напред.
  • Дори и да си Весела не ти отива кафез.забравят ли вратата отворена литвай.Много боли да си в кафеза и да си удряш крилата и тялото си и да те карат да пееш дори когаго ти се плаче!!!
  • !Най-после да прочетем и един "светски" комплимент от теб! Емотикон "ръко(пляскане).)))
  • Йосифова - добра поетеса, не толкова добър човек!?
  • Фабер - (емотикон "вампир" - я да вземеш да си измериш кръвното, преди да съм ти го вдигнала "смирено" и да те преквалифицирам в брояч "на песъчинките на морския бряг" (щото мястото за тенекеджия е заето, както сам забеляза).

    п.п.: И не ми благодари! Остро(умниченето) е за форумите. Ако си извлечеш подходящата поука, ще ми помогнеш да се превърна в "смирено" ангелче! Благодаря ти!)))
  • Ами - "Но ... побързай"! емотикон "учудване" Викам си, йосифова дава някакъв шанс на човека от позициите на известна своя смиреност, но му казва да не се мотае!..Ето, както пише и тя самата, разбира се, че го е преквалифицирала на тенекеджия, не го е уволнила, демек... Това, вероятно, е и поради добро(?), донякъде, сърце, съответно - и смирено, поне, отчасти!??
  • Много е истински стихът ти,изстрадан!Поздравления за куража и решителността,които бликат от него!Хубав ден
  • Благодаря на всички, прочели и почувствали!

    Белла, този ключар знаеш ли откога съм го направила тенекеджия (да си поправя натрошения покрив).

    Фабер, ти пък къде я видя тази смиреност?! Я, слагай очилата и пак го прочети!)))
  • Мъдро, изстрадано, солно, красиво. Чудесна палитра от емоции.
    Поздрав!
  • И преди, и сега! Си!
  • Силно!
  • Авторката е искрена и не крие, но и не натрапва, а по подходящ поетичен начин съобщава своето състояние, в което не липсва елемент на незащитеност, но разбирана повече като смиреност и позиция на отговорност и достойнство
  • аплодисменти за прекрасния стих....
  • невероятен стих, Веси...
    силно, истинско...докосва душата.
  • !!!
  • ... по козите ти стъпки - Босоног смелчак, Вес*... С пожелание!
  • Харесах много!Поздрав!
  • '88 е била хубава година...
    А лъжите винаги са тежали!Поздрав за стиха!

  • "... фалшивия блясък,
    който някога не видях
    във очите ти."
  • Понякога най-много боли...от грижливо отглежданите лъжи...
    Понякога... а когато имаме смелост да ги отблъснем значи сме победили себе си!
    Поздравления за това чудесно откровение, Весела!
  • Тежко, тъжно, но истинско!
  • Фалшът понякога е перфектна имитация на истината, така че е човешко да се заблудиш!
  • Поздрави за откровението!
  • Ключът е в нас дълбоко, вътре,
    но накъде ли да го врътнем.
    Щом от лъжи сме уморени
    вън гаснат спомени студени.
  • Браво! Много хубаво стихотворение!
  • Страхотен стих - всяка думичка тежи; разтърси ме; и аз съм го преживяла! Поздрав сърдечен!
Propuestas
: ??:??