Ключът е отвътре

Poetry » Other

1.1K 0 27

Пак стоиш срещу мен на вратата,

и предъвкваш измислици стари,

а таванът все по-ниско отгоре ти пада,

отмалял да подпира протрити лъжи.

Но... побързай – ключът е отвътре

и ще щракне всеки момент.

Вътре - лека тъга ще остави,

но отвън, ще си спомен студен.

Кой ти каза, че съм беззащитна –

козя стъпка ми крие следите.

В този дом съм замлъкнала птица,

но понякога силно удрям с криле по кафеза.

Ако днес си решил да се върнеш

при огледалото на мечтите...

... Закъснял си.

Тръгни си...

Ослепях от фалшивия блясък,

който някога не видях

във очите ти.

1988 г., Бургас

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Докато ключа е отвътре... не могат да те заключат отвън!

2010-04-15T21:48:54+03:00
Donka900 (Триб Трибс)

От мен едно огромно браво!Толкова жив стих,че докато го четох,замалко сякаш го почувствах,станах част от случващото се.Пожелавам ви бъдещи успехи и много вдъхновение,което да ви води напред.

2010-04-15T14:05:44+03:00
korsar (Мимо Николов)

Дори и да си Весела не ти отива кафез.забравят ли вратата отворена литвай.Много боли да си в кафеза и да си удряш крилата и тялото си и да те карат да пееш дори когаго ти се плаче!!!

2010-04-15T10:26:23+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

!Най-после да прочетем и един "светски" комплимент от теб! Емотикон "ръко(пляскане).)))

2010-04-14T19:05:01+03:00
refab (Фабер)

Йосифова - добра поетеса, не толкова добър човек!?

2010-04-14T18:56:38+03:00