Пак стоиш срещу мен на вратата,
и предъвкваш измислици стари,
а таванът все по-ниско отгоре ти пада,
отмалял да подпира протрити лъжи.
Но... побързай – ключът е отвътре
и ще щракне всеки момент.
Вътре - лека тъга ще остави,
но отвън, ще си спомен студен.
Кой ти каза, че съм беззащитна –
козя стъпка ми крие следите.
В този дом съм замлъкнала птица,
но понякога силно удрям с криле по кафеза.
Ако днес си решил да се върнеш
при огледалото на мечтите...
... Закъснял си.
Тръгни си...
Ослепях от фалшивия блясък,
който някога не видях
във очите ти.
1988 г., Бургас
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени