16 oct 2022, 20:43  

Ключът от дома

  Poesía
707 1 4

КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА
.
Когато си тръгнах, наесн,
запазих  ключа за дома.
И мислех, че всичко е песен
не знаех, че пак ще тъжа.
.
Когато си тръгнах бях млад,
толкова глупав, толкоз наивен.
Не знаех, че има и хлад,
не знаех за моя инат.
.
И мама ми каза:"Пази го!",
а тати мълчеше до пътя.
И сякаш под синьо индиго 
разбрах, че нищо не стига.
.
Когато си тръгнах, не мислех,
но стисках ключа във ръка.
А днес тъй го търся, тъй искам!
Онзи ключ, онзи зов за дома
.
16.10.2022 г.
©Хари Спасов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...