16.10.2022 г., 20:43  

Ключът от дома

710 1 4

КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА
.
Когато си тръгнах, наесн,
запазих  ключа за дома.
И мислех, че всичко е песен
не знаех, че пак ще тъжа.
.
Когато си тръгнах бях млад,
толкова глупав, толкоз наивен.
Не знаех, че има и хлад,
не знаех за моя инат.
.
И мама ми каза:"Пази го!",
а тати мълчеше до пътя.
И сякаш под синьо индиго 
разбрах, че нищо не стига.
.
Когато си тръгнах, не мислех,
но стисках ключа във ръка.
А днес тъй го търся, тъй искам!
Онзи ключ, онзи зов за дома
.
16.10.2022 г.
©Хари Спасов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...