16.10.2022 г., 20:43  

Ключът от дома

712 1 4

КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА
.
Когато си тръгнах, наесн,
запазих  ключа за дома.
И мислех, че всичко е песен
не знаех, че пак ще тъжа.
.
Когато си тръгнах бях млад,
толкова глупав, толкоз наивен.
Не знаех, че има и хлад,
не знаех за моя инат.
.
И мама ми каза:"Пази го!",
а тати мълчеше до пътя.
И сякаш под синьо индиго 
разбрах, че нищо не стига.
.
Когато си тръгнах, не мислех,
но стисках ключа във ръка.
А днес тъй го търся, тъй искам!
Онзи ключ, онзи зов за дома
.
16.10.2022 г.
©Хари Спасов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...