Oct 16, 2022, 8:43 PM  

Ключът от дома

  Poetry
705 1 4

КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА
.
Когато си тръгнах, наесн,
запазих  ключа за дома.
И мислех, че всичко е песен
не знаех, че пак ще тъжа.
.
Когато си тръгнах бях млад,
толкова глупав, толкоз наивен.
Не знаех, че има и хлад,
не знаех за моя инат.
.
И мама ми каза:"Пази го!",
а тати мълчеше до пътя.
И сякаш под синьо индиго 
разбрах, че нищо не стига.
.
Когато си тръгнах, не мислех,
но стисках ключа във ръка.
А днес тъй го търся, тъй искам!
Онзи ключ, онзи зов за дома
.
16.10.2022 г.
©Хари Спасов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...