28 sept 2017, 19:20

Ключът към промяна

  Poesía
951 7 21

Реших да потърся ключа към промяна –

промяна от вътре. Да бъда жената,

която през огън и жупел минава,

но вярна на себе си следва съдбата.

 

Къде ли не търсих?! Кого ли не питах?!

Порових дори във мечтите си смели.

И бавно безкрайните възли разплитах

сред мисли от страх и вина онемели.

 

Изхвърлих обидите тежки предишни,

най-скъпите спомени скътах в душата,

отърсих се твърдо от грижи излишни…

И ето… Ключът бил е в мене самата.

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доче, Иржи, благодаря ви за хубавите пожелания! Радвам се, че се спряхте при мен!
  • "Помогни си сам,за да ти помогне и...съдбата"А удоволствието е огромно,когато успееш да постигнеш нещо сама!Но....трябва да си много силен,за да се отърсиш от миналото и да се събудиш нов!!Само си запази хубавите спомени,наистина....
  • Нека винаги ключенцето ти отваря щастливи промени,Веси!
  • Благодаря ти от сърце, Венета! Радвам се да те видя на страничката ми!
  • Изстрадано, мъдро - и красиво! Много ми хареса!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...