28.09.2017 г., 19:20

Ключът към промяна

954 7 21

Реших да потърся ключа към промяна –

промяна от вътре. Да бъда жената,

която през огън и жупел минава,

но вярна на себе си следва съдбата.

 

Къде ли не търсих?! Кого ли не питах?!

Порових дори във мечтите си смели.

И бавно безкрайните възли разплитах

сред мисли от страх и вина онемели.

 

Изхвърлих обидите тежки предишни,

най-скъпите спомени скътах в душата,

отърсих се твърдо от грижи излишни…

И ето… Ключът бил е в мене самата.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доче, Иржи, благодаря ви за хубавите пожелания! Радвам се, че се спряхте при мен!
  • "Помогни си сам,за да ти помогне и...съдбата"А удоволствието е огромно,когато успееш да постигнеш нещо сама!Но....трябва да си много силен,за да се отърсиш от миналото и да се събудиш нов!!Само си запази хубавите спомени,наистина....
  • Нека винаги ключенцето ти отваря щастливи промени,Веси!
  • Благодаря ти от сърце, Венета! Радвам се да те видя на страничката ми!
  • Изстрадано, мъдро - и красиво! Много ми хареса!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....