На плещѝте си носим доста декади,

но сме с очи за живот ненаситни.

От утре да бъдем за кратко номади,

с дух и живец космополитни.

Да седнем е време на маса за двама,

в синьо-бяла таверна на Тасос.

На чаша узо, сафрид, и размяна

на съседско и приятелско - "Ясас".

Не е късно за японските вишни,

за бледорозово, мимолетно Ханами.

Да сведем чела пред Всевишния -

подарил ни това съзерцание.

Джипси с китара и танц Булерия,

в маршрута дали да не включим?

На хамон и гарафа ароматна сангрия -

да послушаме "Бесаме мучо".

Да нарамим пътните чанти,

биологичният защото тиктака.

Без посока и без тути кванти -

майната му е ключът от бараката.