Apr 28, 2023, 7:57 AM  

Ключът от бараката

  Poetry
584 0 0

 

     

 

На плещѝте си носим доста декади,

но сме с очи за живот ненаситни.

От утре да бъдем за кратко номади,

с дух и живец космополитни.

 

Да седнем е време на маса за двама,

в синьо-бяла таверна на Тасос.

На чаша узо, сафрид, и размяна

на съседско и приятелско - "Ясас".

 

Не е късно за японските вишни,

за бледорозово, мимолетно Ханами.

Да сведем чела пред Всевишния -

подарил ни това съзерцание.

 

Джипси с китара и танц Булерия,

в маршрута дали да не включим?

На хамон и гарафа ароматна сангрия -

да послушаме "Бесаме мучо".

 

Да нарамим пътните чанти,

биологичният защото тиктака.

Без посока и без тути кванти -

майната му е ключът от бараката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...