28.04.2023 г., 7:57  

Ключът от бараката

587 0 0

 

     

 

На плещѝте си носим доста декади,

но сме с очи за живот ненаситни.

От утре да бъдем за кратко номади,

с дух и живец космополитни.

 

Да седнем е време на маса за двама,

в синьо-бяла таверна на Тасос.

На чаша узо, сафрид, и размяна

на съседско и приятелско - "Ясас".

 

Не е късно за японските вишни,

за бледорозово, мимолетно Ханами.

Да сведем чела пред Всевишния -

подарил ни това съзерцание.

 

Джипси с китара и танц Булерия,

в маршрута дали да не включим?

На хамон и гарафа ароматна сангрия -

да послушаме "Бесаме мучо".

 

Да нарамим пътните чанти,

биологичният защото тиктака.

Без посока и без тути кванти -

майната му е ключът от бараката.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...