11 abr 2019, 22:34

Kнига

724 11 15

В рекичката кръщава се зората,
водата е  две педи, а й стига.
Със слънчеви корици - от  позлата,
денят ми се разтваря, като книга.

 

Красиво е. На първи лист изписвам,
къдриците да среша, на върбата
и слънчевото зайче да залисвам,
да не блести в очите на водата.

 

На втори лист, да вържа ветровете.
Понякога нехайни са и груби.
В очите да погледна всяко цвете,
пчелата да накарам да се влюби.

 

На трети лист...Звездите засияха
и сънено Луната запримига.
И утре ден е. Думите заспаха,
възглавница е днешната ми книга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...