11.04.2019 г., 22:34

Kнига

721 11 15

В рекичката кръщава се зората,
водата е  две педи, а й стига.
Със слънчеви корици - от  позлата,
денят ми се разтваря, като книга.

 

Красиво е. На първи лист изписвам,
къдриците да среша, на върбата
и слънчевото зайче да залисвам,
да не блести в очите на водата.

 

На втори лист, да вържа ветровете.
Понякога нехайни са и груби.
В очите да погледна всяко цвете,
пчелата да накарам да се влюби.

 

На трети лист...Звездите засияха
и сънено Луната запримига.
И утре ден е. Думите заспаха,
възглавница е днешната ми книга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...