11.04.2019 г., 22:34

Kнига

725 11 15

В рекичката кръщава се зората,
водата е  две педи, а й стига.
Със слънчеви корици - от  позлата,
денят ми се разтваря, като книга.

 

Красиво е. На първи лист изписвам,
къдриците да среша, на върбата
и слънчевото зайче да залисвам,
да не блести в очите на водата.

 

На втори лист, да вържа ветровете.
Понякога нехайни са и груби.
В очите да погледна всяко цвете,
пчелата да накарам да се влюби.

 

На трети лист...Звездите засияха
и сънено Луната запримига.
И утре ден е. Думите заспаха,
възглавница е днешната ми книга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...