В рекичката кръщава се зората,
водата е две педи, а й стига.
Със слънчеви корици - от позлата,
денят ми се разтваря, като книга.
Красиво е. На първи лист изписвам,
къдриците да среша, на върбата
и слънчевото зайче да залисвам,
да не блести в очите на водата.
На втори лист, да вържа ветровете.
Понякога нехайни са и груби.
В очите да погледна всяко цвете,
пчелата да накарам да се влюби. ...