7 nov 2020, 9:34  

Книга за осъмване

435 6 19

Дали сте чели скоро книга,

и тя така да ви владее,

че времето ви да не стигне

и да си легнете със нея?

 

Да я прелиствате – до края,

и всяка дума да е обич,

и сякаш някой да е драскал

несподелената ви орис?

 

И с ненаситната си жажда

да я будувате – до късно,

Така ли някога се раждат

душевните ми земетръси,

 

щом с бавен шепот и – безплътни,

със мен започват да говорят

месарят, блудницата, пътник

и още непознати хора?

 

След тях душата ми се пълни

и от вълнения не мига.

От светлината – щом си тръгна,

в ръцете ми сложете книга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...